1. Едномашинно ръчно управление
Системата за управление на стакера през 60-те и 70-те години на миналия век се състои от отделни релета, контактори и многожилни традиционни кабели. Контролният превключвател за откриване на позиция на организацията също беше в ранен етап на разработка и бяха избрани само тези с прости функции. Механичните превключватели имат изключително ниска точност на откриване и ниво на защита. В кабината на стакера операторът може самостоятелно да управлява отделна част от оборудването на място и не може да изпълни сложната функция за блокиране на системата. Комуникационната функция между стекера и наземния контролен център се осъществява чрез свързване на релейните контакти чрез многожилен традиционен кабел; функцията за мониторинг на системата към оборудването се изпълнява от традиционното аналогово арматурно табло. По този начин операторите в главната контролна зала на преносната система не знаят условията на работа на полевото оборудване и работните параметри на оборудването и няма алармени сигнали на оборудването и свързаните с тях данни в контролната зала и предаването на информация също е ръчно. В действителното промишлено производство такава система не само има претрупани линии, огромен обем, ниска степен на автоматизация, лоша оперативност и стабилност и всички се управляват ръчно.
2. Полуавтоматично управление
В края на 70-те години на миналия век, използването на умения за програмируем контрол (PLC) на главно-подчинена станция и приложения за показване на терминали за стакер значително намали централното реле и кабелите, използвани за управление, и също така беше подобрено наблюдението на работния статус на машината. В PLC системата за управление управляващата програма, съставена от потребителя, изразява технологичните изисквания на производствения процес и се съхранява предварително в паметта на потребителската програма на PLC. По време на работа съдържанието на запаметената програма се изпълнява една по една, за да се изпълнят операциите, изисквани от технологичния процес. В крайна сметка обаче PLC е електронно устройство, което може само просто да контролира производствения процес. Той може да извършва само прост обмен на данни с други устройства. Трудно е да се постигне сложен интелигентен контрол и широкомащабно управление и липсва добро взаимодействие човек-компютър. В името на безопасността и удобството, повечето от съществуващите системи за управление на стакери все още използват комбинация от ръчно управление и PLC полуавтоматично управление.
3. Етап на автоматично управление
За да се изпълнят изискванията на силно автоматизирано производство на мащабна руда, въглища, пристанища и т.н., да се подобри оперативната ефективност и да се осигури стабилност и непрекъснатост на системата. Автоматичният контрол се отнася до автоматизация, интелигентност, модернизация на комуникационните и управленски умения. Автоматичното управление означава, че стакерът извършва безпилотен контрол и контролира състоянието на работата на стакера чрез системата за мониторинг. Например, управлението на процеса на подреждане на рудния прах в стакера трябва да се контролира автоматично от специфичен системен контрол. Седейки в контролната зала, операторът може да превключва между екраните на екрана на компютъра, за да разбере различните параметри на стакера, ориентацията на количката, работата на различни компоненти и системи като спомагателната система и да зададе параметрите на работа на стекера. , и разбере състоянието на работа и причината за повреда на стекера в реално време чрез автоматичната система и може автоматично да записва информация за повредата и т.н.
